Четири важни предпоставки бележат началото и философията, залегнали в EuroPsy структурирането на висшето образование по психология:

На първо място това е обективната потребност от осигуряване на пространство за свободна мобилност на кадрите с висше образование, което се нуждае както от сравнимост на квалификациите в Европейски и световен мащаб, така и от измерител на полученото образование, което да подпомогне унификацията му.

Предизвикателството беше подхванато от Европейските висши учебни заведения. След Декларацията от Сорбоната от 25 май 1998 г., която  подчерта централната роля на университетите в създаването на Европейско Пространство на Висшето Образование,  Декларацията от Болоня – 19 юни 1999 дефинира неговата структура. Прие се образователна система, базирана на два основни цикъла – бакалавър (с продължителност минимум три години) и магистър. Вторият цикъл може да бъде следван само след успешно преминаване през първия, който да води до магистърска и/или докторска степен.

Друга важна предпоставка на EuroPsy образователната структура, дефинирана от Болонската Декларация, е въвеждането на кредитната системата ECTS (Европейска система за кредитен трансфер и натрупване). Това са зачетените балове за обучение, измерени в часове аудиторна заетост, самостоятелна работа, изследвания, стажове и т. н. Посочена е единицата мярка – 1 кредит се равнява на 25 часа учебна заетост. Кредитната система осигурява косвена оценка както на количеството придобивани знания и умения, така и сравнимостта на отделните учебни програми.

С цел отчитане на някои национални специфики и традиции във висшето образование и избягване на противопоставянето им, идеята беше разработена по-нататък от Болонска работна група (Копенхаген, 2005) като Квалификационна Рамка в Европейското Пространство за Висшето Образование. Тя даде известна свобода на образователните системи по отношение на времетраене на бакалавърската и магистърската степен поотделно, като запази сумарната им продължителност и съдържателна специфика, а образователният кредит беше дефинира в рамката на 25-30 часа.

Процесът от Болоня, Копенхагенската декларация и Европейската система за трансфер и натрупване на кредити са части от регулационни проекти, които имат за цел да развият квалификации и компетенции на европейско ниво. Университетските учебни програми и супервизираните практики в страните членки на EFPA са склонни да приемат тези принципи и да работят за изграждане на своите образователни системи и учебни програми в съответствие с тях.