СЪДЪРЖЕНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА – ТРЕТА ФАЗА ПРАКТИКА ПОД СУПЕРВИЗИЯ / СУПЕРВАЙЗЪРИ
Тази страница има за цел да ориентира психолозите, които желаят да кандидатстват за EuroPsy сертификат, и университетите, които биха искали да се запознаят със стандартите на EuroPsy, в изискванията на Европейската присъждаща комисия (European awarding comity – EAC) към подготовка на кандидати за сертифициране по отношение на изискващата се едногодишна супервизирана практика след дипломирането им от висшето учебно заведение.
Третата фаза в професионалното образование на психолозите се състои от една година супервизирана практика в определена област на професионалната психология. Тя може да се счита за професионално обучение на терен, целящо да:
- подготви психолога за независима практика като лицензиран (или пълноценен) психолог,
- развие у индивида работни роли като професионален психолог въз основа на уникалното обучение и личностно изграждане,
- консолидира на интегрира теоретичните и практическите му знания.
Това обучение често се случва напълно или частично след завършване на втората фаза и се провежда след напускане на университета. Въпреки това, то може също да бъде част от университетското обучение, например интегрирани курсове в шестте години, където контролираната практика се организира от университета като част от курса и се провежда в рамките на общия шестгодишен период на обучение. Продължителността му е 12 месеца или еквивалента (60 ECTS).
Видът на практиката се състои от полусамостоятелна работа като психолог под супервизия в професионална колегиална среда. Тази форма на обучение се счита за съществена за придобиване на професионална квалификация „психолог”, тъй като прилагането на знанията и уменията, придобити през първата и втората фаза в професионална среда, е предпоставка за развитие на компетенциите на психолозите. Завършилите първа и втора фаза без период на супервизирана практика не могат да се считат за квалифицирани за самостоятелна работа като психолог.
Супервизираната практика обикновено се провежда в институции или „сертифицирани“ частни фирми, които:
- предоставят услуги, които съответстват на образователния опит на обучавания,
- могат да гарантират, че по-голямата част от супервизията ще бъде предоставена от професионален психолог,
- обикновено са акредитирани или признати от националния орган, регулиращ влизането в професията.
Примерите за институции включват болнични или клинични условия, частна практика, училища и образователни институции, обществени услуги.
Една година контролирана практика на пълен работен ден или еквивалент на непълно работно време е необходима за сертификата EuroPsy. Една година (или нейният еквивалент) супервизирана практика предоставя възможност на Обучаващия се психолог да приложи на практика знанията, уменията и разбирането, придобити от университетското образование и друг професионален опит. Освен това дава възможност на новоквалифицирания психолог да развие атрибути на самосъзнание, рефлективност, личностна цялост, етична компетентност и устойчивост, които са необходими за компетентно и отговорно практикуване като психолог. През тази година новоквалифицираният психолог ще се сблъска с етични проблеми и дилеми и ще бъде подкрепен в развитието на етичната практика чрез дискусия и супервизия. И накрая, контролираната практика дава възможност на професията да гарантира качеството и компетентността на квалифицираните психолози, тъй като Обучаващият се психолог е длъжен да предостави доказателства за обхвата на компетенциите, необходими за независима практика като психолог, а супервайзърът е длъжен да потвърди това доказателство. Една година контролирана практика се счита за около 1500 часа натовареност.
***
Обучаващи се практикуващи психолози
Обучаващите се практикуващи психолози са тези, които са в процес на изпълнение на частта за супервизирана практика от EuroPsy. Те ще работят в пряко взаимодействие, лице в лице с реални клиенти, в реални условия, но под наблюдението на квалифициран практик.
Обучаващите се практикуващи психолози могат или да завършват професионалното си обучение в рамките на интегрирана програма, управлявана от университетски департамент, или да работят под наблюдението на лицензирани или регистрирани психолози в работен контекст. И в двата случая е необходимо подходящо квалифицирано лице да действа като супервайзър на Обучаващия се практикуващ.
Супервизираната практика обикновено се предприема към края на шестгодишния период на обучение и подготовка като психолог. Това може да бъде: 1) година на редовно супервизирана практика след петгодишното университетско образование; 2) може да се състои от период, например шест месеца, на редовно супервизирана практика, организирана от университета в края на университетското образование, последвана от допълнителен период от шест месеца на пълно работно време след университетското образование; 3) може да се състои от периоди на контролирана практика на пълен работен ден, които обикновено се случват по време на втората фаза на университетското образование и които са общо една година в рамките на общо шестте години на образование и обучение.
***
Супервайзърът
Супервайзърът е психолог, който през последните три години е имал най-малко две години работа на пълен работен ден или еквивалентен опит като независим практикуващ в ролята на психолог в рамките на дадена област на психологическа практика и който е отговорен за придобиването и оценката на професионалната компетентност на Обучаващ се в тази област. Супервайзърът е отговорен за подпомагане обучението и оценката компетентността на Обучаващия се практикуващ на ежедневна база и да го/я насърчаване да действа възможно най-независимо, предвид ситуацията и неговите / нейните компетенции. Супервайзърът трябва да бъде признат от Националния присъждащ комитет или от Националната психологическа асоциация или чрез механизма за акредитация на курса в случай на обучение в университет, или на индивидуална база в случай на следуниверситетска супервизия на работното място; в страни, където съществува професионално лицензиране/регистрация, супервайзърът трябва да е лицензиран/регистриран психолог.
***
Супервайзърът трябва да е получил известно обучение по супервизия.
Категории контролирана практика
Компетентността на супервайзъра е основен индикатор за качеството на супервизираната практика. Напредъкът на супервизираната практика в Европа ще бъде наблюдавано и подкрепяно от EFPA през предстоящия период. Различни нива на качество на супервизираната практика могат да бъдат идентифицирани според практиката и обучението на супервайзъра:
- Ниво 1. Супервайзърът отговаря на критериите на EuroPsy. В допълнение, супервайзърът е имал поне 5 години независима практика на пълен работен ден (или еквивалент). 5-те години са реализирани като част от оторизирана програма за обучение на специалисти. Програмата за обучение е призната от съответен правителствен орган или Националната психологическа асоциация. Четири от 5-те години са получени в рамките на една конкретна област (например здравна & клинична, образование, трудова & организационна). Най-малко две от четирите години са били супервизирани от супервайзър от ниво 1 в рамките на същата област. Супервайзърът е получил най-малко две години (непълно работно време) официално обучение по супервизия (може да бъде получено по време на 5-те години). Обучението по супервизия включва супервизирана практика по супервизия (например презентации на видео/аудиокасети), конференции върху супервизирани казуси и четене на теория и изследвания за супервизията.
- Ниво 2. Като ниво 1, но без формално обучение по супервизия.
- Ниво 3. Супервайзърът отговаря на критериите EuroPsy. След като изпълни критериите на EuroPsy, супервайзърът има поне 2 години независима практика на пълен работен ден (или еквивалент). Двете години са постигнати в рамките на една конкретна област (например здравна & клинична, образование, трудова & организационна) като част от оторизирана програма за обучение на специалисти. Програмата за обучение е призната от съответен правителствен орган или Национална психологическа асоциация. 2-те години са били супервизирани от ниво 1 или ниво 2 супервайзър. В допълнение, супервайзерът е получил най-малко 1 година (непълно работно време) официално обучение по супервизия. Обучението по супервизия включва супервизирана практика по супервизия (например видео/аудио презентации), конференции върху супервизирани казуси и четене на теория и изследвания за супервизията.
- Ниво 4. Като ниво 3, но без формално обучение за супервизия.
- Ниво 5. Супервайзорът отговаря на критериите EuroPsy. След като изпълни критериите на EuroPsy, супервайзърът има поне 2 години независима практика на пълен работен ден (или еквивалент). Двете години са постигнати в рамките на една конкретна област (например здравна & клинична, образование, трудова & организационна).
- Ниво GP. Супервайзърът притежава сертификат EuroPsy чрез старшинство. Категория GP може да се прилага в страни, където не съществува традиция на супервизирана практика, и в страни, където съществува традиция на супервизирана практика, но супервайзърът не отговаря на стандарта за супервизия EuroPsy.
- Ниво D. Супервайзърът не отговаря на критериите EuroPsy. Супервайзърът не отговаря на условията за получаване на сертификат EuroPsy чрез старшинство. Супервайзърът е психолог, който има най-малко 2 години професионален опит на пълно работно време (или еквивалент на него) като независим практикуващ в ролята на психолог в областта на практиката, в която ще се провежда супервизията. Понастоящем се изисква най-малко супервайзор от категория D, за да бъде призната контролираната практика.
***
От съображения за развитие, сравнение и статистика Регистърът ще съдържа информация за категорията на супервайзъра на супервизираната практика. В случаите, когато супервизираният има повече от един супервайзър (например проблемно базирано обучение), ще бъде посочена категорията на супервайзъра, който е супервизирал по-голямата част от супервизираната практика.
- EFPA ще създаде работна група (EuroPsy Working Group on Supervised Practice [ESP]). ESP ще изготви план за развитие на супервизираната практика в Европа (със специфични цели за различни страни с различни нива на практика в супервизия) и ще помогне за улесняване на семинари и обмен на опит, ресурси и добри практики. Дългосрочната цел е всички страни в Европа да достигнат ниво 1.
***
Избор и обучение на супервайзъри
Супервайзърите ще бъдат опитни психолози, които имат време, ангажираност и компетентност да изпълнят тази задача и да служат като супервайзъри. В държави, където практиката на надзора е добре развита, супервайзърите ще бъдат избрани и акредитирани за тяхната компетентност и ще бъдат подкрепяни чрез обучение. Всеки психолог, който се задължава да функционира като супервизър, обикновено трябва да премине обучение по супервизия. Има редица образователни и обучителни дейности и програми за психолози супервайзъри, за да им се даде възможност да развият компетенциите и чувствителността, необходими за подкрепа на практикуващите в обучение.
***
Обучителни дейности ще се предлагат от университети, от национални асоциации на психолози и в бъдеще чрез семинари, координирани от EFPA, които дават възможност за споделяне на добри практики. Има различни модели на супервизия, които отразяват различни парадигми и философски основи на психологическата практика. Супервайзърите ще трябва да развият умения, които включват следното:
- позитивно и активно слушане,
- откритост и позитивно отношение,
- размишление върху практиката,
- предоставяне на обратна връзка,
- справяне с трудни проблеми и чувства,
- гранични проблеми и проблеми на властовите отношения,
- споделяне на етични дилеми,
- менторство,
- оценка на компетентността,
- оценка на изпълнението.
***
Признава се, че в момента съществува широк спектър от практики в различните европейски страни, отразяващи различни етапи от еволюцията на професията по отношение на акредитацията на Супервизиращите органи; това варира от онези страни, в които има обширна система за обучение и признаване на супервайзърите и работните места като подходящи за професионално обучение и супервизирана практика до онези страни, където тези практики все още не са развити. Интересите, както на обществото, така и на професията, се обслужват най-добре чрез разработване на висококачествена супервизия, посредством подходящо обучени и подкрепяни супервайзъри и чрез поставяне на подходящи изисквания за тази област на професионално формиране.
Добра практика е всички супервайзъри да преминат обучение по супервизия и да бъдат подкрепяни в тази задача. Националните асоциации по психология в някои страни вече предоставят обширна програма за обучение по супервизия, като целта е тази практика да се разпространи по-широко в цяла Европа и да има големи очаквания в тази област
***
Контекст за разгръщане на супервизирана практика
Контекстът за разгръщане на супервизирана практика е професионалната среда от реалния живот в една от следните области на практика: а) клинична/здравна, б) образователна, в) трудова & организационна или г) друга призната област. Това може да бъде организирано от университета или извън университета. Професионалната среда трябва да предоставя възможност на Обучаващия се психолог да развие компетенции и да бъде оценен при тяхното придобиване.
Има различни контексти, в които психолозите могат да получат супервизирана практика. Те включват:
- психологът като студент в университета и супервизираната практика е част от университетското образование и обучение;
- психологът работи като служител и супервизираната практика е част от периода на обучение по врема на изпитателния срок (и супервизията е официално уредена в рамките на работната среда);
- психологът работи като служител и супервизираната практика е неформално уредена (и може би се предоставя от психолог извън работната среда);
- психологът е самонаемащ се и организира собствена супервизия
Супервизията предполага редовна среща между Обучаващия се и супервайзъра; това трябва да се случва най-малко на всеки две седмици и средно два часа запазено време за среща.
***
Текуща практика и формиращо оценяване
За всяка основна дейност на супервизираната практика Обучаващият се и супервайзърът трябва да се споразумеят кои:
- области от практиката и клиентската група(и) се покриват от практическата работа;
- роли (от тези, изброени в опциите на профила) отговарят най-добре на работата;
- са компетенциите, за които дейността ще предостави доказателства.
Когато работата е завършена, супервайзърът трябва да даде оценка на Обучаващия се практикуващ за всяка от 20-те компетентности, които са от значение за тази част от работата. Тази оценка трябва да се обсъди с обучаващия се и да се идентифицират области за по-нататъшно развитие.
Ясно е, че подобни оценки са формиращи, тъй като Обучаващият се ще развива уменията си в рамките на минимално необходимия период от една година. Препоръчват се добри практики като използването на портфолиа, където Обучаващият се записва своята работа и развитието на компетенции и идентифицира нуждите за професионално развитие и преразглежда собственото си обучение. Те могат да формират основата за добра професионална практика и могат да допринесат за продължаващото професионално развитие, където портфолиото също е от значение.
***
Супервизиращата практика
Супервизията може да се използва за социализиране на новия психолог в професията, за възпроизвеждане на институционални канони и за пропагандиране на нормите на професията. Супервайзърът подкрепя развитието на рефлексивна практика, професионална осведоменост и чувствителност и разбиране на етичните въпроси и дилеми на практика. Супервайзърът ще осигури централен принос към процеса на обучение чрез цялостно моделиране, обратна връзка, наблюдение и дискусия. Супервайзърът изпълнява и своеобразна функция на „филтриране”, което означава, че той/тя одобрява компетентната практика и допринася за изключване на онези практики, които се считат за некомпетентни да се упражняват от психолога.
***
Има много подходи за супервизия. Всички изискват супервайзърът да има време, ангажираност и компетентност да бъде супервайзър. Времето обикновено включва между един и два часа всяка седмица „запазено“ и непрекъснато време, когато супервайзърът и Обучаващият се практикуващ работят заедно, обсъждайки работата на Обучаващия се, помагайки за обработката на тази работа на когнитивно и емоционално ниво и подпомагане на Обучаващия се в развитието на компетентност и професионална увереност. Този процес може също да включва задачи, изпълнявани от Обучаващия се практик под наблюдение от супервайзъра, които след това формират основата за последваща подробна дискусия и критична рефлексия като част от процеса на обучение. Това може също да включва Обучаващия се практик, който наблюдава как супервайзърът изпълнява задачи и след това размишлява върху тях като част от процеса на обучение и развитие. Аудио и видео записите могат да изпълняват полезна функция в процеса на супервизия, позволявайки открита дискусия и обратна връзка относно аспектите на работата на Обучаващия се практикуващ. Има значителна литература за процеса на супервизия, както в рамките на клиничната психология, така и по-широко.
Вероятно насоките за супервизия ще бъдат разработени в бъдеще. Те вече са разработени в редица страни в Европа и EuroPsy трябва да насърчава споделянето на добри практики.
Оценка на компетенциите
Предлага се Супервизиращите органи да оценяват компетенциите на Обучаващия се практикуващ по време и в края на периода на супервизирана практика, като използват стандартни рейтингови категории. Предоставят се насоки и ръководства за оценка на работата и компетенциите. За целите на сравнението се предлага университетите или страните, които използват по-модерни методи, да разработят системи за прехвърляне на резултатите от такава разширена оценка в скалата по-долу:
1 | 2 | 3 | 4 |
Наличие на основни знания и умения, но недостатъчно развита компетентност | Компетентност за изпълнение на задачи, но изискваща напътствие и надзор | Компетентност за изпълнение на основни задачи без напътствия или надзор | Компетентност за изпълнение на сложни задачи без ръководство или надзор |
Резултати от супервизията
Обучаващият се психолог ще трябва да предостави доказателства за придобиването на функциите и компетенциите, както е посочено в подменю „Компетенции и профилиране на компетенциите”. Той/тя трябва да извърши систематична самооценка на нивото на умения във връзка с обхвата на компетенциите, както е посочено в в подменю „Компетенции и профилиране на компетенциите”, и трябва да използва този формат, за да планира бъдещо професионално развитие.